Автентична България

От много години България изгражда и развива предимно морски и планински туризъм. Но тенденциите в туризма и любовта на хората към природата, наложиха развитието на автентичен селски туризъм, докосващ духа на народа. Там, където туристите могат да видят стари къщи, улици, традиции и, където някоя стара баба да им сготви забравени гозби. В последните години темата за развитието на селския туризъм е приоритетна в политиката на страните от Европейския съюз и в частност България. Всичко това цели създаване на препитание за населението в селските райони, спиране на обезлюдяването в малките населени места, където няма развита промишленост и не по-маловажно - използването на необятните природни дадености, за повишаване на доходите на населението. 

България, поради благоприятното географско положение, умерения климат и природните забележителности, е идеално място за развитие на селски туризъм. Туристите се настаняват в автентични селски къщи или малки хотели, в слабо заселени райони, където чистотата на природата е максимално съхранена. С помощта на средствата, които ЕС отпуска за тази цел, се изграждат и обновяват множество къщи за гости, където те имат възможността да се докоснат до българското гостоприемство, до традиционния бит и култура на българина. Този вид туризъм си има своите огромни ползи: 
- Създава възможности за запазване на традиционните селскостопански дейности и практики;
- Автентична „селска” атмосфера и живот; 
- Принос към съхраняване на историческата, архитектурна, културна и етнографска идентичност на региона; 
- Окуражава запазването на околната среда и редките и застрашени растения и животни и т.н. 

б: Туристите ще бъдат посрещнати с местни ястия като: шупла, полайник, бански старец, ялова баница, капама и др., а за да се потопят в атмосферата напълно, домакините ще ги облекат с носии, характерни за този край. Там човек ще види и много културни паметници, като един от най-забележителните е църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат”. Тя е построена наполовина в земята, за да не привлича вниманието на османлиите, без купол, без кръст, но вътре е богато изографисана. 

Бачево пък е добър избор за любителите на ездата – тук са възможни разходки из природните местности на кон или магаре, уроци по стрелба с лъкове, планинско колоездене и катерене. В Южен Пирин, ще ви очарова с. Делчево, където през февруари се провежда фестивал на виното и любовта. В програмата му може да се види пресъздаване на „Делчевска сватба”. Тук се провежда и ежегоден международен фестивал на древните тайнства „Еньовден” (22-25.06). За приятния престой селото предлага настаняване в къщи с автентична възрожденска атмосфера. 

Ненадминато обаче е гостоприемството на Родопския край. Смятан за един от най-бедните в миналото, той е запазил своята архаичност, но и загадъчност. Никъде другаде не можете да хапнете истински пататник, клин и трахана. Малките селца тук са естествен декор за снимките на множество филми. Село Ковачевица, например, не е за подминаване! Наричат го – Българския Холивуд. Там са снимани емблематичните ленти като „Мъжки времена”, „Опашката на дявола”, „Мера според мера” и др. Тъмната гора край Ковачевица е обявена за резерват. Селото е запазило автентичния си вид от XVIII – XIX век и е обявено за архитектурно-исторически резерват. Къщите са почти изцяло изградени от камък, включително и покривите, като само при най-високите последният етаж е от дърво. Също голяма забележителност е бялата черква „Св.Никола“, направена през 1908 г. от камък и никога не е реставрирана. А от с. Лещен се разкрива прекрасна гледка към Пирин. Според изследване на НАСА, землището на с. Равногор е най-екологично чистият район на Балканите. Родопа планина сякаш е избрана за светилище на тракийската култура в древността. Според легендата, с. Гела е родното място на Орфей. Там неслучайно се провежда национално надсвирване с гайди, а Триград е домакин на т. нар. Орфически мистерии (07.08) – древни тракийски ритуали, съчетани с кукерски танци и родопски народни песни. 

Друг е чарът на селцата в Странджа планина. Те не са толкова известни като родопските и привличат именно с това, че са още по-усамотени. Девствена природа, чист въздух, тесни улички и сякаш зад ъгъла на всяка къща ще се появят моми и момци със странджански носии, за да те поканят да им гостуваш. Автентичен фолклор и екзотика ще ви посрещнат в с. Бръшлян с редките диви орхидеи и възможността да опитате да тъчете на стан. Граматиково привлича с фолклорния събор-надпяване „Странджа пее” и уникалната си „Горска сбирка” (експозиция на биологичното разнообразие в района). А най-голямата мистерия на Странджа ще откриете в село Българи – единственото запазено нестинарско селище в България и, конкретно, Влахов дол. Само в него се спазва точно автентичният нестинарски ритуал, представляващ танц с боси крака, под звуците на тъпан, върху жарава. Танцът не може да бъде изпълнен от кого да е, само посветените могат да го изпълнят и да „общуват с Бог”. 

А в Стара планина най-романтичното и магично местенце е с. Жеравна – най-големият архитектурен резерват в България, където се намира родната къща на Йордан Йовков – авторът „Старопланински легенди”. В идилията на малките населени места, все още се пазят традициите и битът, хармонията във връзката между човека и природата. България, макар и малка по територия, предлага изобилие от точно такива прекрасни кътчета, докоснати сякаш от самия Бог и затова е отлична дестинация за развитието на такъв вид туризъм. 

Един живот не стига, за да обиколим и разгледаме, красотите на България!